Защо инвестициите ни заобикалят

Ниските им нива ограничават дългосрочния потенциал за икономически растеж

Източник и изображение: https://www.capital.bg/

Нови фабрики за авточасти в Русе и Стара Загора, разширяване на производствения капацитет на съществуващ завод в Севлиево, изграждане на възобновяеми мощности почти навсякъде из страната. Ако съдим само по новинарските заглавия, може и да не забележим колко предпазливи са станали напоследък компаниите в България в планирането на нови начинания, в разширяването или модернизацията на своите производства. Отвъд отделните добри примери данните показват, че инвестиционната активност в страната, измерена през показателя брутообразуване на основен капитал, всъщност е в застой. През последните няколко години тези вложения се движат под 20% от БВП и са едни от най-ниските в ЕС. И докато тук те продължават да спадат, средно за държавите от съюза този показател расте.

Причините за скромните вложения са много - ковид кризата, войната в Украйна, политическата безтегловност, в която беше изпаднала страната в последните две години. По-дългосрочни фактори са намаляващата работна сила, липсата на политика и визия за привличане на инвестиции и недостатъчен капацитет за усвояване на европейските фондове.

Отделна категория са преките чужди инвестиции, чието ниво също е ниско през последните години. Данните за полугодието обаче (все още предварителни и подлежащи на ревизия) показват, че те се удвояват до 1.8 млрд. евро. Въпросът е доколко това ще се превърне в тенденция или се дължи на еднократни фактори.

В скорошен доклад за България обаче Световната банка предупреди, че без амбициозни реформи, които да повишат нивото на инвестициите в страната, икономическият растеж предстои все повече да се забавя. А това не е добра новина за икономика, която иска бързо да достигне благосъстоянието на държавите от Западна Европа.

Къде са инвестициите

В годините преди глобалната финансова криза инвестициите (или т.нар. брутообразуване в основен капитал) в страната растяха с двуцифрени темпове. След последвалия спад обаче те така и не успяха да се възстановят до предишните си високи темпове и вече трудно се увеличават с повече от 5% на година в реално измерение, а периодите на спад също не са рядкост (виж графиката).

Наскоро публикуваните от НСИ данни за 2022 г. показват, че разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са общо 27.5 млрд. лв., или 16.6% от БВП. Те са най-големи в индустрията, но са почти изравнени с тези общо в търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство - по около 7 млрд. лв., или около 4.2-4.3% от БВП. В операциите с недвижими имоти миналата година инвестициите са били около 3 млрд. лв., а в IT сектора и далекосъобщенията, който има най-голям потенциал за растеж - 1.2 млрд. лв., или под 1% от БВП.

В ДЪНОТО ПО ДЯЛ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

 Източник: Световната банка

"Подобна структура на инвестициите показва, че те се съсредоточават в сектора на строителството и услугите, където печалбите са най-бързи и най-големи, а самите те се отличават и с не особено висока степен на конкурентност, но с най-малък ефект в дългосрочен план и най-вече по отношение на съвременните императиви за дигитализация и устойчив растеж. В такава среда е трудно да се говори за потенциал за догонващо и изпреварващо развитие на икономиката", категоричен е доц. д-р Димитър Златинов, ръководител на катедра "Икономика" в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Според него слабата инвестиционна активност все повече се очертава като структурен проблем за българската икономика. А негативните последствия са не само по-малък капацитет да се произвеждат стоки и услуги и да се създава стойност, но и невъзможността да се реализира качествена трансформация към дигитална и "зелена" икономика.

И все пак - по-ниските нива на инвестиции, особено в материални активи, невинаги са лоша новина. През последните години тече процес на пренастройване на българската икономика в посока развитие на сектори, които имат по-малко нужда от инвестиции в дълготрайни материални активи като ИТ, центрове за споделени услуги. Те реално създават висока добавена стойност с относително ниски вложения във физически активи.

Кризата на практика сложи край и на модела, при който силното присъствие на чуждестранни инвеститори допринасяше за по-ускорено сближаване на България и като цяло на Централна и Източна Европа с ЕС и еврозоната.

ЧУЖДИ ИНВЕСТИЦИИ

Източник: Световната банка

Чуждите инвестиции рязко намаляха след глобалната финансова криза - от средногодишно 14.1% от БВП през 2000 - 2008 г. до 3.2% от БВП през 2010 - 2019 г. по данни на Световната банка. През 2022 г. те са едва 3.3% от БВП и се съсредоточават основно в три сектора - преработваща промишленост, финанси и търговия, показват данните на БНБ.

За първите шест месеца на тази година чуждите инвестиции за първи път растат по-бързо и се удвояват спрямо същия период на 2022 г. Така достигат 1.8 млрд. евро. Тези данни обаче подлежат на няколко ревизии. А и една голяма част от ръста се дължи на реинвестираната печалба на банковия сектор, който попълва капиталовите си резерви, за да отговори на регулаторните изисквания.

Държавата също инвестира по-малко

Държавата също допринася за общия спад на инвестициите. На фона на високите разходи заради ковид, компенсациите за скъпия ток на фирмите и увеличените социални плащания, за да балансират бюджета, правителствата най-често спестяваха от инвестиционна програма. Докато планираните капиталови разходи изглеждаха внушителни и в някои случаи бяха обявени като рекордно високи, те на практика се използваха за буфер и оставаха само частично изпълнени. През миналата година например са реализирани под 50% от планираните над 8 млрд. лв. инвестиционни разходи в консолидирания бюджет, а през 2021 г. - под една трета от предвидените над 6 млрд. лв. Накратко - през последните години държавните инвестиции в България също са ниски на фона на останалите страни от ЕС - около и под 3% от БВП по данни на Евростат, при 5.6% в Естония и над 4% в Хърватия, например. Отделен въпрос е как точно се изразходват тези пари и качеството на проектите, което е един постоянен "ремонт на ремонта".

СЛЕД КРИЗАТА - ЗАСТОЙ

Източник: НСИ

Ако в еврозоната стратегията за справяне с последиците от пандемията беше свиващите се частни инвестиции да бъдат заменени от публични, то в България акцентът падна върху социалните плащания и рязко ограничаване на капиталовите разходи, обяснява доц. д-р Димитър Златинов. "Икономика, която се базира на по-високи социални разходи и захранване на покупателна способност, без изграждане на капацитет за производство, се обрича на висок внос и реално е донор на финансиране на други икономики по линия на вноса. И тук не става въпрос, че няма нужда да се подкрепи покупателната способност и че доходите в страната не трябва да растат, а това да става чрез респективни мерки и за подкрепа на производството и инвестициите, а не тяхното изкривяване под формата на субсидиране "на калпак", което пък след това да бъде компенсирано с присвояване на част от печалбата, вместо тази част задължително да се инвестира например", смята икономистът.

.............

Цялото съдържание може да прочетете тук: https://bit.ly/3rei6oM